Моля, влезте или се регистрирайте.
07 Декември, 2019, 05:54:53
Заглавна страница Помощ Търси Календар Вход Регистрация
Новини: Форум за индийска философия и Йога.
+  Йога Форум
|-+  Практика
| |-+  Техники
| | |-+  Екаграта
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: [1] Разпечатай
Автор Тема: Екаграта  (Прочетена 1897 пъти)
Imago
Домакин
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 8037



« : 30 Март, 2007, 08:22:21 »

Безучастното наблюдение на външните дразнители се нарича упекша (упеккха на пали) и заедно с каруна, мудита и майтри е една от четирите брахма-вихари. Те са условие за медитацията и съответно просветлението, но човек може да бъде състрадателен, благоразположен, дружелюбен и безучастен, без да изпада в осемте състояния на самапатти; следователно четирите брахмавихари не са критерий за наличието на медитация. Единственият такъв критерий е концентрацията (екаграта, еднонасочеността). Няма самадхи или дхяна (джхана) без екаграта, т.е. няма медитация без концентрация.

Това обаче не означава, че само концентрацията на съзнанието върху неговия обект е гарант за осъществяването на самадхи (т.е. самапатти като форма на йогическо възприятие, йогипратякша). Концентрацията върви в комплект с някой от следващите медитативни фактори - витарка, вичара, ананда и асмита (в Йога) или витакка, вичара, пити, сукха (в будизма). Първото означава логически анализ, второто размишления, третото блаженство, а четвъртото - самоанализ в смисъл на правилна самоидентификация.

http://www.vipassana.info/cetasikas8.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Piti
http://en.wikipedia.org/wiki/Ekaggata
Активен

Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
Mtel - 0888 07 56 14
rtsvet
Йогарадж
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 2215



« Отговор #1 : 30 Март, 2007, 01:30:19 »

Практически умът винаги е склонен да се разсейва. Занимавайки се с нещо, умът неотклонно се разсейва по странични външни или вътрешни стимули (колко време дневно прекарваме в мечтаене или просто ”блеене”). Това поведение е слабо изучено в неврологията, но все пак в интернет има няколко интересни статии. Общо взето, не е ясно защо умът е склонен да се разсейва. Някой смятат, че се разсейва просто защото може, други са на мнение, че това носи определени преимущества. Примерно когато се занимаваме със задачи, които не изискват 100% внимание и ресурс. Например: добре е да прегледаме мислено какво трябваше да купуваме за уикенда. Може би това е дало предимство на нашите предци  отрано да видят и разпознаят евентуални опасности и да оцелеят. Тук естествено трябва да спомена тази особеност на ума – ние постоянно сме заети с предвиждане на евентуални проблеми в бъдещето. Затова сме оцелели, но в съвремието това е причина за не една невроза.

И сега идва задачата да накараме този еволюирал със скачащо внимание ум да е еднонасочен. Еднонасочеността, т.е. способността да си изцяло концентриран върху едно нещо също има своите предимства. Практически помага да прозреш някои неща от същността на наблюдаваното.

Какво би помогнало. Напълно логично е да мислим, че като свалим нивото на безпокойство, умът ни става по-малко склонен да се разсейва. Така естествено умът е по-малко склонен да тръси постоянно опасност отвън. Тук е мястото на четирите брахма-вихари. Освен очевидната и пряка полза, т.е. да не се занимаваме с планиране на отмъщение примерно, ние подсъзнателно винаги сме склонни да проецираме собствените си нагласи към света върху околните. Т.е. благосклонният е по-склонен да очаква благосклонност. Безучастността към външното, освен че е защита от „опасността” външен дразнител да ни възбуди, е още и естествена предпоставка за изтегляне на сетивата (пратяхара). Това се случва с повечето от нас естествено, преди за заспим. По-себенаблюдателните знаят, че преди да заспим или като ни се спи, интересът към външният свят е понижен. Нищо като че ли не ни интересува или не ни трогва непосредствено. Следващо интересно наблюдение е естествено настъпващото вцепеняване и безчувственост преди настъпване на съня. С малко повече наблюдение е лесно да се засече и този момент.

Излиза, че умът ни разполага естествено с голяма част от арсенала, необходим за медитация. Остава да го научим и да стои съсредоточен за по-дълго време.

За мен проблемът е като че ли в това да научим ума да разпознава състоянието, когато не е вече съсредоточен. Противното би противоречало на идеята за вглъбена еднонасоченост към обекта на съсредоточаване. За постигане на това разпознаване ми се струва най-лесен подходът с наблюдение на поведението на собствения ум. Така задачата е само една и тренира необходимия усет кога и какво е вече да не си съсредоточен. Иначе рискът е прекарване в състояния, в които умът блуждае, но не знае, че блуждае.

От познатата ми физиология на ума ми изглежда естествено блаженството да възникне в ума, след като биват премахнати съмненията (vikalpa) и тревогите (abhinive??? –  примерно). Проблемът е, че както казах, умът ни е устроен да търси проблеми и да се колебае. Пак от физиологията на ума изглежда, че процесът на научаване да се медитира би отнел (доста) време. Умът естествено търси проблеми и опасности. Умът естествено има много повече отдели и вериги за болка отколкото за щастие. Както си помислим, от 6-те първични емоции (не социално обусловени), които хората разполагаме, 4 са негативни, 1 е неутрална и само 1 - и то краткотрайна - е позитивна. 6 чувства са – гняв, страх, отвращение, тъга (?)... неутрално е учудването, остава само радостта, Може да се спекулира, че тези чувства имат и еволюционно значение. Гневът ни настройва да атакуваме, страхът да избягваме опасното, което не можем да разрушим. Отвращението ни предпазва от зарази. Тъгата означава изтощение, пази си силите, и т.н.

С какво  би могло да се повиши способността за концентрация? (с  Ritain ® или други SSRI или SSDRI) Ухилено Това е майтап, разбира се. Но изглежда все пак тя е свързана с допаминовата и серотониновата системи в мозъка.  Т.е., разбира се, мотивацията влияе върху способността за концентрация (тази в мистика завоалирана дума). Освен това със сигурност има храни, влияещи на концентрацията. Примерно може да се спекулира, че киселото мляко доставя така необходимият протеин прекурсор tyrosine необходим за синтеза на  dopamine and noradrenalin и т.н.т. М/у другото изследвания сочат, че той се разгражда при стресс. Сладкото би повишило в мозъка нивата на необходимят за синтеза на серотонин протеин tryptophan. Механизъма е следният: Сладките храни повишавайки инсулина намаляват ниват на аминокиселини в кръвта, освен на споменатият tryptophan. Затова понякога ни се спи след като ядем сладко, или се чувстваме щастливи.  Омега 3 мазнините (особенно DHA) взимани в дългосрочен  план биха променили за добро структурата на мембраните и рецепторите в мозъка, който е предимно мазнина. (за последното има и редица  изследвания).  Яйцата са богати на cholin, който е необходим прекурсор на acetylcholine. Намаленото ниво на последният в изследвания корелира с понижаване на краткосрочната памет. За капак бих добавил ползотворното влияние на Carnitin-а върху енергопроизводството в един така енерго-зависим орган като мозъка. Освен това бих си сложил предостатъчно боровинки или подобни ягоди малини в киселото мляко.

 Но все пак нищо не би заменило доброто кръвоснабдяване в мозъка, осигурявано от физическите упажнения.

Ама аз се размечтах. Тръгнах от четирите брахма-вихари и екаграта и се отплеснах по нерво-фармакология. Никаква храна не може да ни научи да се концентрираме, ако не го правим. Това го знае всеки батко от фитнеса, дето помпа желязо, макар в по-друг смисъл. Ухилено
« Последна редакция: 30 Март, 2007, 07:27:17 от Imago » Активен
Страници: [1] Разпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  


запомни име и парола
Top Oriental Sites