Моля, влезте или се регистрирайте.
26 Април, 2019, 12:23:01
Заглавна страница Помощ Търси Календар Вход Регистрация
Новини: Форум за индийска философия и Йога.
+  Йога Форум
|-+  Индийска философия
| |-+  Веданта и Миманса
| | |-+  Що е истинска духовност?
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 ... 6 7 [8] Разпечатай
Автор Тема: Що е истинска духовност?  (Прочетена 15831 пъти)
Quiet
Йогарадж
Вивекин
*****
Публикации: 1115



« Отговор #70 : 12 Април, 2010, 12:42:21 »

Но пребиваването в нея е. Намигване
Активен

нитo {[...]}       
अस्तीति शाश्वतग्राहो नास्तीत्युच्चेददर्शनं तस्माद् अस्तित्वनास्तित्वे नाश्रीयेत विचक्षणः।
न संसारस्य निर्वाणात् किं चिद् अस्ति विशेषणं न निर्वाणस्य संसारात् किं चिद् अस्ति विशेषणं।
чери
Вивекин
*****
Публикации: 2035


« Отговор #71 : 12 Април, 2010, 12:46:50 »

Чистият разум не е ли нещо което съществува? Има разлика между съществуване, битие те.е нещо да е, да бъде и практическо съществуване, т.е. нещо да е материално. Да, всяко нещо което съществува ще има практическо проявление, т.е. ще съществува в света на материята ще се проявява там по някакъв начин. Умът се проявява чрез тялото. Какви са начините да се определи дали даден ум/разум в дадено тяло е чист или не? Ето, аз казвам моят ум е чист, какво е доказателството за това или за това, че не е.

Битие и съществуване има само от гледна точка на съзнанието на аза, на осъзнаването на съществуване. Дори емпиричните наблюдания пак се правят от позицията на разумния наблюдаващ. Оценяването на един разум като чист или нечист е емпиричано и от двете страни т.е. че този който наблюдава е разумен, т.е. практически съществуващ и от другата страна, че наблюдава и проверява нещо което е така или не е така.  

Чистият разум ще е този който няма да изпитва страдание. Има ли някой такъв разум. Не. Но това не означава че никога никой няма да има. Може всички някога да имаме такъв разум. Но как? Ние трябва да го пречистим. За това трябва да сме в контакт с нещо чисто. Има ли такова нещо? Поне като идея трябва да го има, като допускане, иначе няма как да стане. Трябва поне да го искаме и да го вярваме, а не да сме се отказали предварително. Вярата не е нещо постоянно. Ние губим вяра много пъти и в много неща вярваме, че няма да успеем за дадено нещо, а после успяваме. Това не се нарича познание или невежество. Вярата или невярата няма толкова отношение с истината и лъжата колкото със сътоянието на духа, с ентусиазма, със силата. Да, истината е най-голямата сила и тя би предизвикала най-голям ентусиазъм. Чистият разум е нещо което предизвикв положителни асициации. Щом бих искал да имам такъв разум, да съм такъв разум - значи е възможно. Възможно е да съществува някакъв вечно чист разум.
Активен
Брахман
Йогарадж
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 4203



« Отговор #72 : 12 Април, 2010, 06:12:46 »

... или както казваше един познат, син на Брамин, пожизнен вегетарианец умрял от рак на дебелото черво - Ит'с олл буллшит, бът ю кери он!

its all bullshit but carry on - всичко е ланяна работа ама карай да върви

Подобно изказване може да направи само човек който е стигнал до логическият край на всеки един религиозен вярващ! Това е естественият край за всеки който следва някой религия. Жалка работа, върховен цинизъм към живота и към вселената.

Човек който е обективен вижда хубавото в живота, вижда красота, вижда че си заслужава да се живее, дори и за миг но си заслужава. Живота е ХУБАВ!!! Вселената е хубава. Светът с всичките му недостатъци пак си заслужава, каквото и да е. Дори и онова което е наистина "лайняна работа", дори и то си заслужава, дори и то от известен ъгъл на наблюдение изглежда като нещо хубаво, като нещо необходимо, като част от цялата картина.

Религиозните серсеми неизбежно стигат до това цинично отношение към живота и към света. За тях всичко е "мъчение и страдание на този свят". Те се мъчат да умъртват плътта си,  и да умъртват желанието за живот във другите хора също. Те проповядват да се отдава човек на лишение, страдание, молитва, и т.н. Проповядват, че всичко хубаво на този свят е вредно опасно. Проповядват, че само страданието е полезна работа. В същото време обещават, че след смъртта човек който е страдал тук, ще отиде в някакъв рай където всичко тече по мед и масло. Това е толкова тъпа, просто и долна политика особенно на християните но важи и за другите религии. Радостта е забранена!!?!?

Човек който живее с отворено съзнание, който не е сляп, който не е кретен в главата вижда само хубавото, не вижда грозното. Всичко било лайняна работа!? Хммм .... жалки създания са вярващите.

Седнал Тихия да критикува Вапцаров!? От къде на къде? Той не може да му се хване на нокета на малкият пръст! Умът му е твърде плитък за да схване този голям поет! След разтрела имало само червеи!? Да така е за всички, дори и за вярващите!! Друг избор няма за тялото. Но това е така само за тези които са се идентифицирали със тялото!!! Ако човек се идентифицира с цялото, с вселената, тогава той не умира! Аз като тяло съм преходен, временен, днес ме има утре ме няма. Но когато се идентифицирам с цялото, аз съм вятъра, аз съм слънцето, аз съм звездите, тогава аз съм вселената, аз съм светът, аз съм безсмъртен. Като вселена как мога да умра?

Ако имам нещо за казване казано е, ако нямам мълча.
Разстрел, а след разстрела червей - Какво тук значи някаква си личност? (човек със случки)
Ако исках да ми ръкопляскате, щях да ви кажа - Брахмане ръкопляскайте!
Или нарцисите цъфнаха пак?

Нещастният Quiet  седнал да критикува Вапцаров. Едно врабче отишло да се бие със слона. Слона дори не забелязал врабчето, изходил се по голяма нужда и без да иска затрупал врабчето. Малкият врабчо храбро запърхал с криле  и след половин час успял да се покаже навън и казал:
- Ааа ти видя големия и се насра!

Къде си тръгнал срещу Вапцаров бе момче? След разтрела има червии но има и нещо друго! Поета продължава ДА БЪДЕ СЛЕД СМЪРТА!
Цитат
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!


Вярата в хубавото в живота дава безсмъртието. Защото тази вяра слага край на разделянето. Човек се отделя от цялото и се мисли за нещо независимо и самостоятелно. Става егоист. Когато човек спре да се отделя от цялото, тогава той става едно с цялото. Това е урока на упанишадите, това е урока на йога, това е урока който не е разбрал Тихия и затова не може да разбере и Вапцаров!

ВЯРА

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Активен
Брахман
Йогарадж
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 4203



« Отговор #73 : 12 Април, 2010, 06:50:18 »

Невероятно е прозрението на Вапцаров в това стихотворение. Той се идентифицира с цялото, с всичкото. Поета казва, че той е затрупаният миньор в мината, безименият човек от бордеите, той е убиец, той е герой , той е гамен, той подлец, той е един обикновен работник, той е и професор и доктор и ангел и дявол и учен и прост, и ВСИЧКО!!!!!  ТОЙ Е И МОТОРЪТ НА САМОЛЕТА КОЙТО ЛЕТИ В НЕБЕТО!!! Оптимизма, вярата в едно по хубаво бъдеще, това е нещо което принадлежи на човека който наистина е просветлен, който се е отъждествил с бъдещето, който не се страхува, че тялото му ще стане храна за червеите! Седнал нещастника да критикува Вапцаров!?

ДВУБОЙ
Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? -
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен -
и победеният си ти.
Не вярваш ли? Не те е страх?! -
но аз пресметнах всеки ход,
последния кураж събрах
и ти ще бъдеш победен,
разкапан, озлобен живот.
Не почваме сега, нали?
Двубоят ни е твърде стар.
Двубоят ни се води с жар
от дълги дни.
От дълги дни сме вплели здраво
ръцете си един във друг.
И никога не ще забравя
жестокия ти, груб юмрук.
Във мината избухна газ.
И въглещния пласт
                              затрупа
петнадест човека доле.
Затрупа
           въглещния
                           пласт
петнадесет
             човешки
                         трупа.
Един от тях
                  бях
                       аз.
Пред прага на един бордей
дими
     изпуснат
                 пистолет.
Трупът полека леденей...
И нито вик,
                 и нито шум -
един куршум
и после - смет.
И колко леко...
И без бой,
без порив за живот,
без глас.
Ти спомняш ли си
кой бе той?
Това
      бях
           аз!
На мокрия паваж
                           лежи
човек, застрелян из засада.
Небето, заредено с взрив,
ще падне с трясък
                           на площада.
Човекът, който там
                               лежи
във локва кръв,
е моят брат
и в стъклените му очи
омраза и любов
                        горят.
Извергът,
            мерзкият
                        стрелец,
закри следите си
                          завчас.
Ти спомняш ли си тоз подлец?
Това бях
             аз.
Но помниш ли, едно дете умря
              в Париж на барикада.
Едно дете
             във бой умря
със кървавата
                     ретроградност.
Във жилите полека-лека
кръвта изстива
                      като щик.
Ала една усмивка лека
по устните се плъзва в миг.
И после устните синеят,
ала в очите
                жар гори,
ала очите сякаш пеят:
"Liberte cherie!"...
Един гамен е
                    прострелен.
Лежи скован във смъртен мраз.
Ти спомняш ли си
тоз гамен?
Това бях аз!
Но помниш ли,
                  един мотор
прониза
            с смях
                    и оптимизъм
мъглите,
            дето птица даже
не слиза
             в влажния
                            простор;
един мотор с крила, които
разсичат
            ледната завеса,
изменят земната орбита
и с взрив на бензинни пари
разчистват пътя към прогреса.
Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.
Човекът, чийто поглед верен
                                  е вперен
в нервния компас,
човекът, който
                      влезе в бой
с мъглите,
                с северния мраз,
ти спомнях ли си кой
                                 бе той?
Това бях
             аз.
Аз съм тук
                и там. -
                       Навред. -
Един работник от Тексас,
хамалин от Алжир,
                             поет...
Навред съм аз!
Навред съм аз!
Как мислиш,
                 ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
     горя,
           и ти гориш,
и двамата
             се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
                отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
                              може би...
Тогаз,
       на твойто място,
                               дружно,
ще изградим със много пот
един живот
                 желан
                        и нужен,
и то
     какъв живот!
Активен
Източен
Йогарадж
Вивекин
*****
Публикации: 3164


« Отговор #74 : 12 Април, 2010, 09:56:03 »

...човека който наистина е просветлен, който се е отъждествил с бъдещето, който не се страхува, че тялото му ще стане храна за червеите!

Цитат
До Негово Величество царя - София

Осъден съм на смърт чрез разстрелване наказателния закон дело нр 585 Софийския военно-полеви съд. Моля да бъде заменена присъдата на доживотен затвор.

Никола Иванов Вапцаров. Централен затвор
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=4379&section=13&cur=5
Активен
Брахман
Йогарадж
Вивекин
*****
Пол: Мъж
Публикации: 4203



« Отговор #75 : 12 Април, 2010, 10:17:36 »

Грешка на езика, моя грешка Емотикон Мисля едно а говоря друго в бързината на писането. Разбира се, че се страхува човек от смърта, няма начин да не се страхува. Дали е вярващ или атеист, няма значение. Дори и Патанджали казва че страха от смъртта съществува дори и в мъдрите. Всички се страхуват от смърта. Ако някой не се страхува значи не е нормален Емотикон

Онова което исках да кажа е че според вярващите атеизма е тъжна работа. Религиозните хора твърдят че за атеиста няма нищо друго след смъртта освен червеи. Според религиозните хора за атеистите няма морал, няма етика, няма нищо защото те не вярват в душа която да продължи съществуването след смърта. Един религиозен човек смята, че атеистите трябва да се страхуват от смърта защото смърта е пълна и тотална и слага край на всичко. Докато аз казвам, че за атеиста също има "живот след смъртта" един вид. Защото той като тяло, като ум, умира. Но като цяло той е вечен. Ако човек осъзнае че той е част от цялото, тогава той разбира че като цяло е безсмъртен. В такъв смисъл казах че за атеистите няма страх, точно така както няма страх и за вярващите.
Активен
Източен
Йогарадж
Вивекин
*****
Публикации: 3164


« Отговор #76 : 12 Април, 2010, 10:42:19 »

Това е неподражаемо!

Прощално

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Активен
Източен
Йогарадж
Вивекин
*****
Публикации: 3164


« Отговор #77 : 12 Април, 2010, 11:04:36 »

Чистият разум е нещо което предизвикв положителни асициации.

Докато не го видим по-чист (от нашия) у някой друг. Намигване
Активен
vitaminko
Йогарадж
Садхак
*****
Публикации: 176


« Отговор #78 : 13 Април, 2010, 12:12:17 »

http://vbox7.com/play:457eef73

Ето малко живителни слова от Стив Джобс. Почти съм сигурен, че сте го гледали този клип, но като се заговори за страх от смъртта се сетих отново за него.

"Никой не иска да умре." - поне докато усеща, че има още сили и желание.

Вапцаров е бил само на 32 години. Животът е бил пред него. Вероятно затова моли за доживотен затвор. С това дори ми става още по-симпатичен, защото показва, че е най-обикновен и нормален човек, а не някое камикадзе с промит мозък.

"Смъртта проправя пътя на промяната, на новото."

Вапцаров се прощава не само с жена си. Той се прощава с Живота. С целувка.

Лесно е да се простиш с живота, когато си се наситил, когато вече нямаш сили. И е трудно когато имаш сили, но обстоятелствата внезапно те тласнат към смъртта.

Стихът е прощален, но е изпълнен с копнеж. Копнеж, че споменът за теб ще живее вместо теб, поне докато има някой, който да те прегръща в мислите си.

Но, Животът продължава и тези които са живи трябва да могат да го изживеят достатъчно добре, без излишна тъга по безвъзвратно изгубени и пропуснати мигове. Затова поетът пише, че ще си тръгне дори от мислите и спомените на жена си, за да я остави да живее.

"Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида."
Активен
Страници: 1 ... 6 7 [8] Разпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  


запомни име и парола
Top Oriental Sites